Поликистозната болест на яйчниците (ПКБЯ) е едно от най-честите гинекологични/ ендокринологични заболявания в репродуктивния живот на жената. Прието е, че синдромът на поликистозните яйчници се описва за пръв път в гинекологичната практика от Щайн и Левентал през 1935 година. Те представят клиничните случаи на седем жени със стерилитет, лекостепенно затлъстяване и окосмяване на тялото. Жените са без наличие на менструация, а при извършените при тях операции се намират поликистозни яйчници със задебелена обвивка (tunica albuginea). Но нека се върнем по-назад във времето:
Хипократ (460 - 377 пр.н.е) отбелязва: ”Тези жени, при които менструацията трае по-малко от три дни или липсва, са здравенячки с външен вид, подобен на мъже. Те не са създадени да отглеждат деца и не забременяват.
Соранус (98-138 н.е., Ефес): “...понякога също е естествено за жената да не менструира... При тези жени тялото е от мъжки тип... ние забелязваме, че жените, които нямат менструация, са физически развити като мъже и са стерилни.”
Мойсей Маймонидес (1135 - 1204 н.е.): “Има жени, чиято кожа е суха и груба и които приличат на мъже. Ако в природата на жената е да наподобява на мъж, причина за това не е приемът на лекарства, а засилената менструална активност.”
Амброа Паре (1510 - 1590 н.е.): “При много жени, ако менструалният цикъл спре, се наблюдава дегенеративно развитие към мъжки тип, заради което такива жени се наричат вирилизирани, което ще рече мъжкарани. Затова гласът им е силен и груб, както при мъжете и те се окосмяват значително.”
Тези описания с давност от две хилядолетия ни водят до един доста интересен въпрос по отношение разбирането на ПКБЯ: дали е резултат от съвременното развитие, от все по-високия стрес на обществото (психологически, метаболитен, социален...) или всъщност е едно доста по-древно заболяване? От друга страна, как то е просъществувало еволюционно в поколенията при очевидно неперспективните си размножителни характеристики? Осмислянето и добавянето на нови научни факти от областта на генетиката и ендокринологията вероятно биха ни помогнали да опишем и разберем патогенезата на поликистозната болест на яйчниците и да постигнем ясна представа за възможностите по отношение на лечението.
Кога да подозираме ПКБЯ | При всяка жена във фертилна възраст, която има нарушения в менструалния цикъл (обикновено)закъснение, комбинирани с хирзутизъм, инфертилитет, затлъстяване или инсулинова резистентност. |
ПАТОФИЗИОЛОГИЯ | Основни ендокринни прояви:
|
ЧЕСТОТА | ПКБЯ засяга между 5 и 12% от жените в репродуктивна възраст. |
КЛИНИЧНА ОЦЕНКА | СИМПТОМАТИКА:
Хирзутизъм (лице и тяло) при около 70% от жените. ФИЗИКАЛЕН ПРЕГЛЕД: УЛТРАЗВУКОВО ИЗСЛЕДВАНЕ
|
ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ | ДА СЕ ОТХВЪРЛИ (промени, свързани с друго заболяване) ДА СЕ ПОТВЪРДИ (промени, предполагащи наличие на ПКБЯ) Съотношение глюкоза: инсулин под 4.5 е диагностичен белег за периферна инсулинова резистентност. |
ТЕРАПИЯ | НЯМА дефинитивно консервативно или оперативно лечение. Целта е да се постави правилна диагноза и да се прилага симптоматичен подход към възможните проявления и усложнения на заболяването, като добрата медицинска практика изисква съвместна работа на гинеколог и ендокринолог, евентуално кардиолог, диетолог или дерматолог при наличие на допълнителни проявления като затлъстяване, проблеми със сърдечно- съдовата система, кожни проблеми (акне). |
